ГРУПАТА НА ДИКОВ

Може би е добре да знаем нещо за живота и творчеството на учените-юристи преди 1944г. Трудовете им се ползват като енциклопедии от преподаветелите и днес. По-арогантните автори копират почти дословно идеите на своите предшественици, а по-честните и талантливи се ограничават с цитирането на отделни решения. Нещо повече, тематичната структурата и основните правни фигури в съвременното българско право са дело на учените работили преди периода на Социализма.  След 1990г. правим опит да се върнем към основите

поставени блестящо между 1910-1944г.

  Ядрото, най-силната и прогресивна част от тези предшественици са „Групата на Диков“ /както са ги наричали често./ „Още с влизането си във факултета той/Л.Диков/ е започнал да заляга в него да дойдат нови хора и преподаването да се подобри. Без него нямаше да станат преподаватели Силяновски, Васил Берон, Иван Апостолов, Кръстю Цончев, Любен Василев. Той насърчаваше и Кожухаров. Аз самият, както вече казах, дължа на него академичната си кариера.“ проф. Петко Венедиков.

 Нека започнем от Александър Кожухаров. Всеки днешен юрист го смята за основен авторитет в областта на Облигационното право. Във факултета той е наследник на Иван Апостолов. Последният бил смятан за един от най-добрите юристи на страната в Гражданско-правните науки, заедно с П.Венедиков и самия Л.Диков. Учебниците на Иван Апостолов и стилът му на преподаване били изключителни. И до днес неговото „Облигационното право“ се смята от много юристи и преподаватели за най-доброто, което е издавано по материята.

 Димитър Силяновски. Професорът-цигулар, преподавател по Граждански процес/съдопроизвоство/. Негов ученик и наследник в катедрата е Живко Сталев.  Малко известно е, че Сталев защитава Силяновски пред комунистите. Благодарение на застъпничеството на своя ученик проф. Силяновски оцелява по време на „чистката“ в Университета.

 Петко Венедиков. Професорът по Вещно право и декан на ЮФ до 1944г. Преди година чух доц. Тр. Конов да споделя: „Безспорно Венедиков е най-добрият ни учебникар.“  Стилът му е жив и непретенциозен. При него правните фигури са такива каквито трябва да бъдат – ясно огледало на живота ни и негова морална корекция, без помпозност, без формализъм. Проф. Венедиков също съкратен от Университета като „неблагонадежден“. Съкращават го в най-плодотворните му години, при все, че не е бил

политически обвързан, а – отдаден единствено на своята блестяща академична работа.

Любен Василев. Това е професорът, когото комунистическите гонения не само не го докосват, но и го издигат до един от тоталните хегемони в юридическия свят. Каква/или кои са/ е цената за този прогрес, ще разгледам в някоя бъдеща статия.

Любен Диков твори по времето и след Фаденхехт. Двамата делят една катедра и един предмет – Гражданско право. П. Венедиков пише: „За Фаденхехт бях чувал доста и преди да стана студент. Той беше споменаван винаги като авторитет в гражданското право. Дълги години беше преподавал и много поколения съдии и адвокати бяха слушали лекциите му и се бяха готвили по стенографските записи.“

 „Диков, много по-млад от Фаденхехт, беше в много отношения противоположност на своя колега…Нашите граждански закони, заети  от италианското и френското законодателство, бяха, казваше той, остарели, изостанали, несъобразени с напредъка на правната наука….От него чувахме неща, които не намирахме у Фаденхехт и у Ганев – потестативни права, абстрактни сделки, авластявания…Той ни привличаше именно със

стремежа си към обновление, с критиката си, с установените разбирания и с увереността в новите идеи, които преподава.“

 От биографиите на старите професори се вижда, че съвременното българско право, което е по-модела на Германската правна система, се е формирало най-вече поради енергичността и таланта на Любен Диков и групата от преподаватели около него.

  Още факти за проф. Л. Диков: Защитава докторат в Гьотингенския университет. Министър на правосъдието и единствен дръзнал да започне Граждански кодекс. Ректор на Софийския университет/1933-1934г./. Заедно с Венелин Ганев създават списание „Юридически архив“, където в редакционния съвет са още Л.Владикин и П.Венедиков.

  През 1944г. е отстранен от Университета, отнето му е званието академик. Осъден е от народния съд и изпратен в лагера – Белене. Забранява се споменаването на неговото име в Софийския университет. След 1990г. Върховния съд се опитва да поправи стореното като го реабилитира посмъртно.

  Признателност към покойния проф. Венедиков, за неговите безценни мемоари/“Спомени“/ и на дъщеря му Теодора Венедикова, че поддържа издателство „Петко Венедиков“ и все още разпространява неговите книги.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s