От „Спомени“ на проф. П. Венедиков

„Бобошевски(регент след 9-и септември `44-та) се обръща към мен : – Господин Венедиков! Аз имах син, който умря още дете. Да ви кажа ли? Радвам се, че умря – че не доживя това време.“ Точно тови каза той, регент на България, чиито сподвижници от Девети септември властваха. Той изглеждаше по-песимистично настроен от мене, който тогава все имах надежда. Тези думи, понеже бяха казани не от кого да е, а от човек, когото превратът беше поставил на най-висок пост в държавата, ме поразиха с отчаянието, което имаше в тях. Те са ми останали незаличими в паметта.“ от „Спомени“ на проф. Петко Венедиков.
ПП: Една от най-ценните книги за мен, която горещо препоръчвам, особено на юристите. Може да бъде изтеглена тук(линкът е предоставен за публично ползване от дъщерята на проф. Венедиков, чието издателство притежава авторските права).

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s