Опит за убийство на върховен съдия

full_tablet_49d80822-eb62-4740-961f-15ffac69f98c

Опит за убийство на върховен съдия, избори за ВСС и Филчев зад ъгъла.

През 2000-2002 г.
Преди 16 години върховният прокурор Николай Колев започва да дава гласност на злоупотреби и незаконни актове на тогавашния главнен прокурор като подчертава, че Филчев „постоянно издава незаконосъобразни актове, за да притиска хора, които смята, че са срещу него.“ и че самоубийството на прокурор Джамбов по-рано през годината има връзка с действия на главния прокурор. През 2001 г. по искане на Филчев Висшият съдебен съвет отстранява Николай Колев, но в две последователни решения Върховният административен съд отменя заповедта за пенсиониране като незаконосъобразна и връща Колев в прокуратурата. Колев твърди, че в лични разговори Филчев го е заплашвал многократно с наказателно преследване и не само. В следващите няколко месеца срещу него са повдигнати 6 обвинения – за притежание на наркотици, незаконно притежание на оръжие, за убийство, за престъпления по служба. През 2002 г. Николай Колев е убит с 10 куршума в гърба по сред бял ден.
Няколко месеца по-късно започва кампания за нов Висш съдебен съвет…

2015-2017 г.
През 2015 г. председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов заявява в безпрецедентно публично слово, че в България мафията си има държава. В следващите месеци многократно Панов настоява пред Висшия съдебен съвет за проверка по случая „Яневагейт“ и евентуалната връзка на главния прокурор. През 2016 г. изразява положително становище, че трябва да започне проверка по съмнения за зависимости между членове на Висшия съдебен съвет и министър-председателя Борисов.
През април 2017 г. Лозан Панов неколкократно и категорично настоява за проверка по случая „Цум-гейт“, по който има данни, че Цацаров се е срещал с крупни бизнесмени и политици, на която среща е заплашвал единия от тях. Панов започва все по-настойчиво да говори за нужда от реформа на прокуратурата и дори нейното изваждане от съдебната власт.

„Инцидентите“ не закъсняват. На 27 април т.г. Лозан Панов е посрещнат пред ВСС от мъже с маски и кървави агнешки глави в ръцете си. По-късно той заявява в редица медии, че не изключва физическа саморазправа срещу него.
На 1 юни 2017 г. Лозан Панов тръгва към Берковица за среща с районни съдии. Още на надлез „Надежда“, а по-късно и в Костинброд шофьорът и служител на НСО чуваш шум от задната част на автомобила. Спира, за да провери, но не установява нищо. На връщане от Берковица спира до сергии на пътя и установява, че два от болтовете на задната гума липсват, а останалите три са разхлабени.
На 19 юни прокуратурата отказва да започне разследване, а от публикуваното постановление се разбира следното:
След инцидента експертна комисия от НСО заявява, че по колата има сериозна повреда на гнездата на липсващите и разхлабени болтове. „Наред с това комисията е счела, че настъпилите повреди са в резултата на недостатъчно притягане на закрепващите болтове на задно ляво колело.“ С две думи болтовете не са били „достатъчно затегнати“/или са били разхлабени/, което е довело до износването на гнездата след продължително шофиране с разхлабени болтове.(София-Берковица-София). Експертите казват още нещо изключително важно:
„Констатираните по автомобила наранявания е възможно да се получат при разхлабени и впоследствие развити болтове по два механизма:
– при нормално управление на МПС при изминатото разстояние от София – Берковица – София, но c по-голям риск за водача, и
– при екстремно натоварване /на полигон, паркинг, затворен маршрут – извън пътната мрежа/ – шофиране с рязка смяна на посоките за движение, рязко ускоряване и спиране, с по-малък риск за водача.
По-късно от кореспонденция на медиите с представителите на „Мерцедес-Бенц“, а и поради здравата житейска логика става ясно, че разхлабване на болтовете, не може да се случи от нищото, тоест ако автомобилът е бил със затегнати болтове. Но , за да се случат описаните от експертите повреди колата е трябвало да се движи продължително или експремно с вече разхлабени болтове. Обратното би означавало да твърдим, че е опасно да спирате и завивате рязко с Мерцедес, защото дори и да са ви завити добре болтовете, то може да се развият от завоите.

От постановлението на Прокуратурата става ясно, че има четири основни версии за случилото се с Панов. Прокуратурата е разгледала подробно само първите три версии, които граничат с фантастиката, но подминала изцяло четвъртата:
Първа версия: Автомобилът е бил със затегнати болтове и по пътя от София за Берковица болтовете са се саморазвили, защото е имало дупки и завои. Развили са се не 1 или 2 болта, а всичките пет. Тази версия изисква сериозна степен на склонност към фантастично мислене и одушевяване на металните предмети.
Втора версия: Която също е възможна според прокуратурата – Шофьорът е правил каскади на полигон, които са били толкова сериозни, че болтовете са се развили. Но никой не може да каже, кога и къде са правени тези „каскади“, рески завои, спирания, дрифтове. Не става ясно и шофьорът разпитван ли е дали е правил такива каскади? Защо колата е била в изправност предния ден, както и на излизане от гаража на НСО? Тази версия с каскадите на полигон, при които са се развили болтовете на служебния Мерцедес изисква средно ниво на склонност към фантастично мислене.
Третата версия е, най-интересна и най-упорито разглеждана от Прокуратурата. Тя се чете във всички 14 страници на прокурорското постановление, макар и да не е изразена нито веднъж директно. Тя гласи, че Лозан Панов и неговият шофьор от НСО, за които изрично се посочва, че се познават от деца, дават „непоследователни, нелогични и неподкрепени от мнението на експертите“ факти. Неколкократно се набляга, че не са заснели с телефоните си повредата още, когато са я установили. Също така прокуратурата констатира конспиративно, че Лозан Панов и шофьорът му спрели на връщане към София, за да си купят нещо от сергии на пътя и „без да е предшествана от потропване или почукване, случайно е забелязана повредата.“ (различният шрифт при „случайно е забелязана повредата“ е на автора на постановлението). Тоест Панов и шофьорът са инсценирали липсата на болтовете. Съвсем услужливо това е и версията, която се тиражира усилено през последните седмици от „кафявите“ медии на Пеевски. Тази версия щеше да бъде възможна, ако експертизата след инцидента не показваше, че гнездата на липсващите и на разхлабените болтове са силно повредени, което според експертите може да се случи единствено, ако автомобилът наистина се е движил продължително с разхлабени болтове. Ако конспиративната версия на прокуратурата е вярна, то Панов и шофьорът са разхбили 5-те болта, след което са карали 200 км. на свои риск само и само да инсценират опит за убийство.
Четвъртата версия въобще не е разгледана от прокуратурата: А тя е единствената, която отговаря на фактите и на човешката логика. Тя е следната – Летните гуми на въпросния автомобил са били поставени на 27 март и до деня на инцидента не е имало никакви индикации за разхлабени болтове. Автомобилът е оставен на 31 май през нощта в гаража на НСО, където е бил под постоянно видеонаблюдение. На 1 юни сутринта на излизане от гаража и шофьорът и началникът на контролно-пропусквателния пункт установяват, че Мерцедесът е в изправност, тъй като според Правилника на службата са длъжни да му направят обстоен преглед. От гаража на НСО, през дома на Лозан Панов до Съдебната палата са изминати 7 км., без да има никаква индикация за повреда или „почукване“. В двора на Съдебната палата автомобилът е престоял 2,5 часа без видеонаблюдение, а шофьорът е чакал Панов да свърши своята работа в сградата на съда. След излизането от двора на Съдебната палата са изминати не повече от 4 км., когато шофьорът е чул за първи път почукване и шум в задната част на автомобила, след което е спрял, за да провери гумите, но не е забелязал нередност(това не е учудващо, тъй като ако са разхлабени болтовете, това няма как да се забележи визуално, поради дълбоките гнезда на джантите на този модел Мерцедеси). На връщане от Берковица са спрели, за да купят нещо от крайпътни сергии, тогава шофьорът установява, че от задната лява гума липсват два болта, а останалите три са развити.
Разхбалването на болтовете се е случило, докато автомобилът е бил без надзор и видеонаблюдение за цели 2,5 часа в Съдебната палата. Преди този престой, въпреки продължителното шофиране и постоянно наблюдение на колата не е имало индикация за повреда. След този престой и след кратко шофиране, са установени първите индикации за повреда. Всички данни по случая сочат, че болтовете са разхлабени от човек, но най-малко заподозрян следва да е шофьорът, освен ако не е имал склонност към самоубийство, като е решил да кара близо 150 км. с разхлабени болтове и при опасност за живота си.
Единствето тази версия може да обясни, защо един автомобил на военизирана структура излиза в „пълна изправност“ от служебния гараж и след проверка от двама служители, а след няколко часа се оказва с два липсващи и три разхлабени болта на една от гумите. Тази версия е и единствената, която сочи очевидното, че е извършен опит за убийство на председателя на Върховния касационен съд и индиректно на неговия шофьор. Ако шофьорът на Панов не беше констатирал липсата на два болта, можело ли е да изпаднат в движение и останалите 3 разхлабени? Възможно ли е на междуградския път, където допустимата скорост е 90 км., ако една от задните гуми се отдели, това да бъде фатално за пътниците? Дори да предположим, че този шофьор никога не превишава скоростта.
Ако развиеш пет от петте болта на една гума ти или целиш фатален край или допускаш, че до такъв може да се стигне. Първият вариант при наказателното право се нарича опит за предумишлено убийство, а вторият – опит за убийство при евентуален умисъл. При евентуалният умисъл извършителят цели едно, но знае, че може да се получи и друг резултат(включително по-тежък), но въпреки това извършва действието. Случайно или не „инцидентът“ се случва, в ден, в който председателят на ВКС има планирано извънградско пътуване – 200 км., за разлика от регулярните му работни дни, каквито например са 30 и 31 май, в които изминатите километри със служебния автомобил са малки и в града. Наличието на такова извънградско пътуване, също е индикация, че по-вероятната цел е и по-опасната – автомобилът да бъде повреден в движение на междуградски път, когато скоростта е по-висока.
Независимо каква е била крайната цел, са налице данни за опит за убийство на върховен съдия. Тези данни и тази версия обаче остават изцяло непроверени и необсъдени в прокурорското постановление. Още повече, че месец по-рано – на 27 април Лозан Панов е посрещнат пред ВСС от мъже с маски и кървави агнешки глави в ръцете си. Липсата на разследване по тази версия противоречи на задължението за пълно и всестранно разследване и за проверка на всички възможни версии. Това са азбучни задължения на разследващите органи и един военно-окръжен прокурор е наясно с това.
Защо тази най-вероятна следствена версия е останала непроверена, остава загадка, която заслужава да бъде разгледана от Европейския съд по правата на човека.

Случаят зловещо прилича на „инцидентите“ около Николай Колев и тогавашния главен прокурор Никола Филчев, които завършиха с физическото отстраняване на Колев. Тези „инцидентите“ срещу Никола Колев станаха причина за историческото дело пред Европейския съд по правата на човека – Колеви срещу България, в което ЕСПЧ констатира, че „Главният прокурор може да отмени всяко постановление за започване на разсладване срещу самия него.“, поради което такова разследване остава възможно единствено на теория. В същото решение на ЕСПЧ се цитира и особеното мнение на бившия конституционен съдия Мария Павлова относно възможността Висшия съдебен съвет да упражнява контрол върху главния прокурор „Като се има предвид, че съставът на Висшия съдебен съвет включва лица, които се намират в подчинено служебно положение спрямо тримата висши магистрати или в приятелски отношения с тях, напълно реална е хипотезата Висшият съдебен съвет да не може да формира мнозинство за освобождаване на висшите магистрати или да не желае това въпреки закононарушения, извършени от тях по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията (…)Толерирането на липсата на контрол и безотчетността е в противоречие с духа на Конституцията.”

Липсата на възможност за разследване или контрол над фигурата на главния прокурор, независимо кой е той застрашава демокрацията и конституционализма в България. Ето защо българското общество за неограничен период ще продължи да бъде заложник на неизвестността – дали действащият главен прокурор ще злоупотребява със своята прекомерна власт или ще се самоограничава. В такъв контекст се провеждат изборите за членове на Висш съдебен съвет, които ще избират и следващия главен екзекутор…прокурор.

Публикувана в списание КлубZ, юли 2017 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s