Сблъсък между Макрон и Ердоган или между два свята

автор: Любомир Авджийски

Убийствата във Франция, обидите на Ердоган към Макрон, карикатурите на Шарли Ебдо и съдебното дело срещу тях във Турция не са нито само геополитически, нито само междуличностен конфликт, а са част от дългогодишния сблъсък между две цивилизации. Този сблъсък беше потулван и захаросван в продължение на десетилетия и ако сега Макрон и френското общество отстъпят, лицемерната толерантност ще продължи. Едната цивилизация смята, че иронията и самоиронията са част от свободата на словото, а другата цивилизация(с нейните политически лидери и обикновени представители, които излизат на протести) смята, че иронията към собственото/себето е изключение от свободата на словото.

Основният въпрос в конфликта е – Има ли право човек да иронизира идеологии(включително религии), исторически и политически личности? Прекият и очевиден отговор на този въпрос е – да.

Опитите за изключения от това правило винаги ще водят до грешен и несправедлив резултат. Ако нямам свободата да иронизирам исляма, то нямам свободата да иронизирам и християнството, будизма, атеизма, както и всички идеологии свързани с човешкия светоглед, включително атеистичните. Ако нямам право да иронизирам Мохамед, то нямам право да иронизирам Христос, Буда, Кришна и т.н. и т.н. Ако нямам право да иронизирам Ердоган, то нямам право да иронизирам Макрон, Меркел, Тръмп, Борисов и т.н.

Докъде ще стигнем, ако всеки, който се почувства обиден от ирония(не с него самия дори, а с негов родов признак), може да започне опресия срещу иронизиращия? Защо тогава да е възможна ирония с блондинките, полицаите, батките, „селяните“, поповете, американците, руснаците…?

Няма такова нещо като субективно изключение от общото право на свободно изразяване – защото някой може да се почувства обиден по родов признак – религия, нация и т.н.

Карикатурите на Шарли Ебдо и подобни сатирични издания нямат признаците на дискриминация. Този тип сатира е нужна на човечеството. Когато иронизират Христос(а това се случва често, нали), гледам с усмивка, както би погледнал самият Той. 🙂 Аз също се шегувам със собствената си религия като част от видовете самоирония. В краен случай, ако сметна дадена публикация за толкова обидна, няма да поискам нейната забрана, нито ще обезглавявам автора й. Просто на свой ред ще изразя мнението си за публикацията.В заключение – някои бъркат въпроса дали даден вид ирония е възпитана и удачна, с въпроса – дали трябва да бъде забранена. Това са две тотално различни дилеми и отговорите им не са производни. Една голяма група от хора в уравнението не прави разлика между „неуместно“ и „забранено“, а е време да започне.

Коментарът бе публикуван в Терминално и Клуб Z(с допълнения на автора)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s