Новите министерства на истината

Следя с интерес ентусиазма, който се лее по затварянето на хиляди профили , сред които този на Тръмп, но и на хора като Рон Пол(либертарианец, който е про всякакви свободи). Ентусиазмът идва от интелигентни, наричащи себе си либерални(свободолюбиви) хора. Борим фалшиви новини, конспирации и т. н. Мисля си, че от времето на нацизма и зрелия комунизъм не е имало толкова мащабна радост на масите, за това че им отнемат права и свободи.

Такова институционално-корпоративно определяне кое е истина и кое не(в неограничени сфери) е не само невъзможно начинание, но е абсолютно прегазване на две основни свободи, без които западния свят ще трябва да спре да се нарича либерален и демократичен.

1. Едната е свободата на словото, включително, свободата да казваш неистини(не казвам че това е морално или желателно) или да казваш нещо, което ти смяташ за истина, а другата страна смята за лъжа. Да посочиш релевантни факти и заключения, така както ти ги виждаш. Без тази свобода намирането на истината изначално е невъзможно. Заедно с правата на „фалшификаторите“ и злодеите, от Министерствата на истината винаги ограничават правата на всички останали. Защото преценката им е субективна, защото не са квалифицирани да определят „истината“ във всяка конкретна ситуация и защото често са политически пристрастни.

2. Свободата на словото е и функция и следствие от друга фундаментална свобода – на идеите и убежденията. С ограничаването на определени гласове, под претекст за „фалшиви новини“ трайно и масово се отнема правото на информация. Тя е от обратната страна на монетата. Без свобода на словото, няма свободно информиране, няма и свободно формиране на убеждения. Зрителят/читателят вече не е в ролята на „съдията“ , който сам се запознава с всички мнения и факти и сам формира своето убеждение(било то и грешно и „опасно“ ) , а е само консуматор на потока, който идва от едната страна. А рано или късно тя се явява политически заинтересована. Подобна е ситуацията, ако един съдия получава информацията и мнението само на прокуратурата или само на защитата.

Ще кажеш, ама“ фалшивите новини“ са опасни за мира и сигурността. Ще ти кажа, че няма такова нещо като „фалшиви новини“ по принцип. Може да има конкретни казуси, които ако представляват престъпления трябва да се разследват и решават от наказателен съд, а не от ФБ-администратор.

Също така ФБ и Туитър не са вестници или телевизии, които формират съдържание, а са платформи за споделяне на съдържание. Голяма разлика. Като между театър и площад. В театъра, актьорът говори, каквото му каже режисьорът, а на площада всички говорим свободно(ограничението е нежелателно изключение, виж референция та с престъплението).

Идеята, че има едни хора от Фейсбук или от правителствата, които имат широка компетентност да преценяват вместо нас какво да четем и публикуваме е много по-опасна от Тръмп, скъпи приятели, по-опасна и от Путин. Същата идея са имали болшевиките, фашистите и нацистите. И те са имали праводподобни причини за политическата цензура, и при тях сигурността, здравето и истината са били основна цел, та даже и те са казвали, че използват „научния метод“ срещу „религиозния“. Крачката към тоталитарни утопии винаги е къса и винаги има за цел спасяване на човечеството от злото.

Публикувано в Клуб Z – Новите министерства на истината

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s