Китай и износа на авторитаризъм

Руският режим е агресивен и представлява сериозна заплаха за страните от Източна и Северна Европа. Голямата и дългосрочна заплаха пред света обаче е режимът в Китай. Интересно е, че в България рядко се говори за него, а медиите засега го проспиват, въпреки вътрешната и международна активност и огромните ресурси.

Китайската Комунистическа Партия работи в няколко направления:

1. Масово следене, наблюдение и записване на собствените си граждани(и не само) под наименованието „Sharp Eyes“. Цялата страна е покрита с 540 милиона камери с висока резолюция и лицево разпознаване(CCTV). Да, милиона, не хиляди. Само в Пекин има над 1,1 млн. камери. Службите събират масово още гласови отпечатъци, отпечатъци на ириса, ДНК, банкова и медицинска информация. Демократичните правителства могат да събират подобна информация след съдебен акт и във връзка с конкретно престъпление. Авторитарните нямат подобни скрупули и лимити.

2. През последните пет-шест години правителството развива програма за „оценка на социалното доверие“. Системи за deep learning събират и анализират всички лични медицински и банкови данни, онлайн активност, заснемане и разпознаване от камери, ДНК и т.н. и оценяват „доверието“, което режимът може да има на конкретното лице.

Около 20 други страни са започнали интегрирането на Китайски хардуер и софтуеър за наблюдение и следене, сред които Венецуела, Малайзия, Еквадор, Зимбабве, Ангола, Етиопия и др.

3. Вече писах за геноцида над уйгурите и други малцинствени групи и ще пиша отново. Над 1 млн. мюсюлмански мъже са в лагери „за превъзпитание“ в Xinjiang. Жените са подложени на насилствена стерилизация. Всички системи за репресия на режима се използват първо и още по-мащабно върху мюсюлманското население. Рядко ще чуем „либералните“ защитници на малцинствата да говорят за това. Не е интересно и вървежно и не е като да критикуваш простака Тръмп или безпардонния Джонсън.

4. Китайската външна политика е политика на икономическа и идеологическа колонизация на Африка и Азия. Накратко, това се случва или чрез купуване на ключови предприятия и активи или чрез кредитирането на правителствени инфраструктурни проекти в бедни страни. Китай налива „лесни и евтини“ милиарди със залог върху самите обекти. Когато правителството на съответната страна стане неплатежоспособно, а това се случва често, Китай придобива обектите. Целта не е само икономическа зависимост. Навсякъде, където ККП предложи своите „услуги“ следва плавна идеологическа настройка спрямо ценностите на режима в Пекин. Това е дългосрочният начин да държиш съответната държава зависима и част от твоята сфера на влияние. Например, страните, които са зависими от режима „изненадващо“ подкрепят Китай при резолюции на ООН. Когато през 2019 г. 22 страни изпращат писмо до Съвета за сигурност на ООН с искане геноцидът над уйгури в Китай да бъде осъден, Китай организира 50 страни, включително мюсюлмански, в своя подкрепа. Икономическото и идеологическо завладяване на определени държави е също добър начин да си осигуриш съюзници при бъдещи войни. Съюзници, които без никакво колебание биха признали новите ти територии, например.

Много от израсналите в демократични държави не могат да разберат или не се замислят, защо им е на авторитарните режими да „изнасят“ идеологията си към други страни. Това е именно темата, която следва да занимава анализатори, журналисти и политици.

На онези, които ще решат да ми намекват за расизъм. Не си губете времето. Критикувал съм всякакви правителства, включитно български, руски, австралийски, канадски, американски и т.н. Не виждам причина да не критикувам китайското, само защото са с различен цвят на кожата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s